Вече в пети клас
Мария Петрова – училищен психолог, член на WAPP
- Пети клас е вододелната линия между началната и средната степен на обучение, т.е. сериозна промяна в живота на децата.
- Периодът на преминаване от начално към средно ниво на образование съвпада с началото на „обективна криза на развитието на децата на 10-11 год.“.
- До четвърти клас децата имат един основен учител, който е с тях почти през цялото време. Началният учител е бил освен преподавател, но и възпитател и контролиращ, втора майка.
- В пети клас цялата тази ясна структура на авторитета и обгрижеността се променя – появява се класен ръководител.
- Индивидуалният подход е заменен от нови принципи и правила
- Необходим е по-дълъг процес за опознаване на всяко дете.
Наблюдава се:
- Естественият стремеж на всяко дете да бъде забелязано и оценено.
- Реакциите могат да варират от пълно отхвърляне на новия класен ръководител, през безразличие към училището, до провокативно поведение, което цели привличане на внимание, било то и отрицателно.
- Периодът на пети клас съвпада и с началото на нова криза на развитието на детето: нашите деца се превръщат в тийнейджъри.
- Отношенията между децата стават нестабилни и хаотични.
- Този процес може да се случи по два начина – успешен или неуспешен
Какво може да се направи?
- Може да се планират общи занимания извън училище: боулинг, пикник, ходене на пица или кино – родителите или класният ръководител съвместно с родителите.
- Поддържане на постоянна връзка между родителите и с класния ръководител.
- Да се укрепва самочувствието и самооценката на детето
Наблюдава се:
Съществена промяна в училищния живот на детето е, че в пети клас всяка учебна дисциплина се води от различен учител.
Какво може да се направи?
- Да се напомня на детето да записва в тетрадката по съответния учебен предмет всичко, което се изисква
- Да се обясни на детето положителната страна на това да има много преподаватели
- Оценките показват степен на усвояване на учебен материал, а не лично отношение на учител
Наблюдава се:
В този период се наблюдава преход от допонятийно към понятийно мислене.
Какво може да се направи?
- Може да е малко късно, но ще има добър резултат като се покаже на ученика как да учи – в пети клас уроците са дълги, затова да ги учи на части, а не целите наведнъж
- Да му се даде възможност да намери своето собствено темпо, своя начин.
- Детето първо да учи уроците си и едва след това да пише домашните
Наблюдава се:
Има нова организация на времето и пространството.
Какво може да се направи?
- Може да се обмисли възможността през първите дни от учебната година да бъде направена една „екскурзия“ с класа из коридорите на училището, за да могат децата да видят новите кабинети по български, география, история…
- В програмата за седмицата до всеки предмет да е посочен и кабинетът
- В началото класът да се движи заедно.
Наблюдава се:
Промяната в стила на комуникация между деца и учители е нормален процес, защото децата в тази възраст навлизат в юношеството и все повече търсят автономност както от учителите, така и от родителите си.
Какво може да се направи?
- Още в началото на учебната година изгответе списък с имената на децата, на родителите и на преподавателите с телефоните и електронните адреси за контакт.
- Разберете се с родителите – информиране за поведението на детето в училище
- Уговорете заедно с родителите и останалите преподаватели кой е най-лесният начин да поддържате връзка помежду си, например мейлинг група на класа.
Много е важно участието на родителите в този процес на преход!
Пубертет
- Според специалистите навлизането в пубертета започва около 10-ата год. на детето. За нормална граница се приема навлизането в пубертета при момичетата да е между 9-ата и 15-ата год., а за момчетата – между 11-ата и 16-ата год.
- Първата фаза – в пети клас.
- Настъпват физиологични промени поява на вторични полови белези, бурен растеж, нехармонично развитие на различните части на тялото, мутиране на гласа…
- Промените в тялото са знаци и за промени в личността на детето.
- Открива себе си чрез принадлежността към определена група.
- В тази възраст по-важното е приятелите да не те смятат за смотанячка/смотаняк, а не дали разбираш задачите по математика.
- Един от първите признаци – отхвърляне на авторитети
Накратко:
- Говорете с детето всеки път, но най-вече, когато то има нужда от тези разговори. Не подценявайте тревогите му.
- Уважавайте мнението му, но поставете ясни правила и следете за тяхното спазване.
- Не се отнасяйте с пренебрежение към опитите му да се държи като голямо. Това е нещо като игра на подражание, чрез която детето се учи.
- Внимавайте, когато критикувате. Стремете се да критикувате поведение, определено действие или реакция, но не и личността на детето.
- Хвалете! Не приемайте, че одобрението ви се подразбира. Всеки път, когато детето направи нещо, което заслужава похвала, му го кажете.
- Формулирайте ясно какви резултати очаквате от детето, но го оставете само да извърви пътя до тях.
- Припомняйте си от време на време, че не е лесно да си нито голям, нито малък, ту знаещ, ту незнаещ и проявявайте повече търпение.
За повече информация:
Източник: “Наръчник за родители”, съставители Албена Раленкова Ева Борисова Цвета Брестничка, 2013 г.
ЗА СМЕЛОСТТА ДА ОПИТАШ
Един крал решил да изпита свитата си, за да намери човек за важен пост. Бил заобиколен от голям брой силни и мъдри мъже. „Обръщам се към вас, разумни мъже – казал кралят, – защото имам проблем и искам да видя кой е в състояние да го реши“. Той повел присъстващите към врата с огромна тежка брава, каквато никой до сега не бил виждал. Кралят казал: „това е най-голямата и най-тежката врата в моето кралство. Кой от вас може да я отвори?“.
Някои от придворните поклатили отрицателно глави. Други, смятани за мъдреци, погледнали по-отблизо вратата, но признали, че не могат да се справят. След като мъдреците изрекли това, останалите придворни се съгласили, че проблемът е твърде труден за решение. Само един везир се приближил до бравата. Огледал я, опипал я, изпробвал различни начини да я помръдне, накрая я натиснал с повече сила и вратата се отворила. Тя била само леко притворена и нямало нужда от нищо друго, освен готовност да се разбере това и кураж да се действа безстрашно.
Кралят казал: „Ти ще получиш службата в двора, защото ти не се доверяваш само на това, което чуваш и виждаш, а използваш своите собствени сили и се осмеляваш да опиташ.“
А ти осмеляваш ли се да опиташ?
Тест на Филипс /за установяване на тревожност при ученици/
Мария Петрова – училищен психолог, член на WAPP
Целта на теста е да се установи нивото на училищна тревожност при ученици на възраст до 18 години.
Тестът на Филипс съдържа 58 въпроса, които се отнасят до ученика, до неговите преживявания и мисли по време на образованието и обучението му в училище. Необходимо е внимателно да прочете всеки един въпрос и да прецени как да отговори на него – с „да”, или с „не”.
Въпросите в ключа са разделени в 8 скали., като във всяка скала са включени различен брой въпроси.
При обработката се събират всички балове на НЕСЪВПАДАЩИТЕ с ключа въпроси. Ако общия бал надвишава 50%, т.е. повечето от половината отговори са с „да”, то може да се говори за повишена тревожност на ученика. Ако те са над 75% – за висока тревожност.
Тестът е в прикачен файл.
Съдържателна характеристика на скалите:
Обща училищна тревожност – отразява общото емоционално състояние на детето, свързано с различни форми за изява в училищния живот. Това са преживявания на социален стрес, емоционалното състояние на детето в развиващите се социални контакти в рамките на училището и учебната дейност като цяло (преди всичко с неговите съученици).
Преживяване на социален стрес – свързан е с взаимоотношенията извън сигурната семейна среда, при положени, че има разминаване в изискванията най-вече на социума към индивида /ученика/, на които той не успява да отговори според зададените критерии.
Фрустрация на потребности от успех – отразява неблагоприятния психологичен фон, който не позволява на детето да развие своите потребности за успех и достигане на високи резултати.
Страх от самоизява (инициатива) – негативно емоционално преживяване на ситуации, съпроводени с необходимост от саморазкриване, представяне на себе си пред другите, демонстрация на своите възможности.
Страх от ситуации за проверка на знанията – негативно отношение и преживяване на тревога в ситуации на проверка (особено публична) на знанията, постиженията, възможностите.
Страх от несъответствие с очакванията на другите – ориентация към значимите други на оценките от своите резултати, постъпки, мисли; тревога по повод на оценки, които обкръжението поставя на ученика; наличие на очаквания за негативни оценки;
Ниска физиологична съпротива на стрес – особености на психофизиологичната организация, ниска приспособяемост на детето към ситуации със стресогенен характер, повишена вероятност от неадекватно, деструктивно реагиране на тревожни фактори от средата.
Проблеми и страх в отношенията с учителите – общ негативен емоционален фон по отношение на възрастните в училище, водещи до снижение на успеваемостта в обучението на детето.
- Лекции от специализация „Психометрия и арттерапия“, ПУ
- https://kunchev.blog.bg/drugi/2017/02/25/test-za-diagnostika-na-uchilishtna-trevojnost-na-filips.1512117
Забележка: Резултатите от теста не са диагноза. За поставяне на диагноза е ноебходимо да се направи консултация с медицинско лице.
Стресът в живота ни /тест/
Мария Петрова – училищен психолог, член на WAPP
Стресът в живота ни е неизбежен. В ежедневието си ние се сблъскваме с многообразни ситуации и непрекъсната необходимост от правене на избори, всеки от които е до някаква степен стресиращ. Стресът е нормален спътник в ежедневното ни функциониране. Той не може да бъде избегнат и може, при определени обстоятелства, да доведе до нарушения в телесното и психичното ни функциониране.
Има многобройни дефиниции за стреса. Същественото е, че избраната дефиниция трябва да отразява динамичността на състоянието. Това, което е стресиращо за един човек в определен момент от живота му, може да не е стресиращо в друг момент. Стресът може да се разглежда като баланс между изискванията от заобикалащата ни среда (стресори) и индивидуалните способности за справяне (буфери) с тези изисквания. При наличие на тежък стресор и неадекватни способности за справяне нивото на стрес ще бъде високо. Обратно, когато буферите са по-силни от стресора, то нивото на стрес ще бъде ниско. Трябва да се има предвид, че този баланс не е постоянен и може да се променя всеки ден или дори всеки час. Според този модел има два начина за редуциране на стреса: намаляване на външните стресори и повишаване на способностите за справяне с него.
Изследване на група американски учени показва, че съществува тясна връзка между стреса и заболяванията. Те изследват взаимоотношението между често ставащи житейски събития, свързани със стрес, и здравословното състояние на лицата, подложени на стрес. Така на тях им се удава да оценят с точки тези житейски събития, като марката за това е доколко тези събития, предизвикващи стрес, са опасни за здравето. Изготвен е тест с отделни стресови ситуации, но естествено те се възприемат различно от отделните личности – в зависимост от качествата на тяхната филтрираща и оценъчна система.
Предлагам скалата на Холмс и Рах за оценка на нивото на стрес, която съдържа 43 айтеми, включващи събития, които са свързани с промени на нивото на стрес. Всяко събитие има съответния брой точки и се получава съответния резултат.
Скалата дава възможност всеки да провери и изчисли колко е висок рискът му от разболяване в резултат от натрупването на повече или по-малко значими фактори, водещи до стрес. За целта трябва да отметнете онези от стресовите събития, които сте преживели през последната година, и да съберете стойностите, посочени за всяко отбелязано събитие:
Точкова скала за стресовите дразнения
| Стрес – точки | Стресови ситуации | Стрес – точки | Стресови ситуации |
| 100 | Смърт на съпруга/ та | 29 | Нов отговорен пост в професията |
| 73 | Развод | 29 | Напускане на дома от децата |
| 65 | Раздяла с брачния партньор | 29 | Неприятности с роднини |
| 63 | Присъда, затвор | 28 | Голям личен успех |
| 63 | Смърт на член от семейството | 26 | Начало или край на професионалната дейност на съпруга/ та |
| 53 | Лично нараняване или болест | 26 | Начало или край на училището |
| 50 | Женитба | 25 | Промяна на жизнения стандарт |
| 47 | Загуба на работното място | 24 | Промяна в личните навици |
| 45 | Сдобряване с брачния партньор | 23 | Ядове с началника |
| 45 | Пенсиониране | 20 | Промяна на работното време и условията на работа |
| 44 | Болест в семейството | 20 | Смяна на жилището |
| 40 | Бременност | 20 | Смяна на училището |
| 39 | Сексуални затруднения | 19 | Изменение в привичките през работното време |
| 39 | Нов член в семейството | 19 | Изменение в църковните привички |
| 39 | Смяна на работното място | 18 | Изменение в обществените привички |
| 38 | Значителна промяна в личните доходи | 16 | Изменение в привичките за сън |
| 37 | Смърт на приятел | 15 | Изменение в честотата на контактите в семейството |
| 36 | Смяна на професията | 15 | Изменение в привичките за хранене |
| 35 | Брачни разногласия | 13 | Отпуска |
| 31 | Вземане на по-голям кредит | 12 | Коледа |
| 30 | Предупреждение за неизплатен заем | 11 | Незначителни нарушения на закона |
Под 150 т – ниско ниво на дистрес. Малка вероятност за развитие на разстройство, свързано с дистрес;
151 – 299 т – умерено ниво на дистрес. Вероятността за развитие на разстройство през следващите две години в следствие на дистрес е около 50 %;
Над 300 т – високо ниво на стрес. Вероятността за развитие на разстройство през следващите две години в следствие на дистрес е около 80 %.
Източник: Петрова, М. (2019). Стрес. Психология на стреса, сборник от „Национална научно-практическа конференция по психология – теория и практика – част 2“, Варна
Забележка: Резултатите от теста не са диагноза. За поставяне на диагноза е ноебходимо да се направи консултация с медицинско лице.
Някои въпроси за размисъл /част 2/ – норма и общуване
Мария Петрова – училищен психолог, член на WAPP
“Ако разделим човечеството на възрастни и деца, а живота – на детство и зрялост, то деца по света има много, твърде много и детството хваща доста години от живота. Само че погълнати от собствените си битки и от собствените си грижи, Ние не ги забелязваме, както по-рано не забелязвахме жената, селянина, поробените класи и народи. уредили сме се така, че децата да ни пречат възможно най-малко и най-малко да се досещат какво представляваме в действителност И какво всъщност правим” /Корчак, Я. Как любить ребенка/
Почти винаги определяме, че нашите закони – на възрастните са правилни, а тези на според които живеят децата – наивни и несериозни.
Кой знае защо сме решили, че по принцип трябва да общуваме с децата по някакъв друг начин, а не както общуваме помежду си. Кой знае защо сме убедени, че децата се отдалечават от нас доста повече, отколкото ние един от друг.
Този, който е живял живота си, в нашето възприятие остава човек. А този, който влиза в живота, все едно е не докрай човек, не съвсем човек, бъдещ човек. Свикнали сме да не забелязваме, че се отнасяме към децата не като към хора. Към възрастните хора се отнасяме по един начин, а към децата – по съвсем друг. Законите на нормалното човешко общуване не са валидни за децата. А най-печалното е, че смятаме подобно отношение за нормално и кой знае защо често не искаме да осъзнаем, че законите на човешкото общуване действат и при децата! Че децата са хора. Различни, своеобразни, но хора! Осъзнаването на този факт е процес и ние се намираме в този процес. Ако сравним различните исторически епохи – вярно е, че отношението към децата е станало много по-човечно, отколкото преди.
Обобщено, би могло да се каже, че в исторически план семейството може да се оприличи на държавата – има власт – родителите и народ, който се подчинява на властта – децата; при тях не се допускат разсъждения. Бавно и неуверено, но се движим към разбирането на една истина, която би трябвало да е очевидна, а именно, че детето е самостоятелен човек. Не е наше продължение. Не е добавка към нас. Не е извънземно, в което трябва да се създават неясни за живота на Земята отношения. То е човек, с когото трябва да се общува по същия начин, както общуваме с другите хора. Разбира се, нужно е да се отчитат и неговите особености, но не повече отколкото особеностите на някой друг – възрастен.
Много проблеми на родителите се появяват именно, защото им се струва, че детето не е докрай човек. И затова целият опит от общуването, кой има всеки възрастен, в този случай не работи. Полагаме големи усилия да изработим някакъв особен език за общуване с детето, при това сме убедени, че за различните възрасти са нужни различни начини на изразяване и различен език – всъщност много усилия отиват за “ превод” на техния език.
В заключение, би могло да се каже че в общуването с децата сме доста високомерни – Това е обичайно високомерие и ние не го забелязваме. А дали има реална причина за това?
източник:
Максимов, А. (2018). Как да не станеш враг на собственото си дете, изд. Колибри
Самооценъчен тест на Цунг за депресия
Мария Петрова – училищен психолог, член на WAPP
Предлагам една самооценъчна методика за изследване на депресивността. Необходимо е да отбележите срещу всяко от твърденията в теста цифрата, която характеризира най-добре състоянието Ви в последно време. Има 20 твърдения, отнасящи се до Ваши преживявания, състояния или оплаквания. Възможно е да определите нивото им в една от четирите степени: никога или рядко (1), понякога (2), често (3) и много често или винаги (4).
ТЕСТ НА ЦУНГ
Инструкция: Моля отбележете срещу всяко от изложените по-долу твърдения цифрата в колонката, която характеризира най-добре Вашето състояние, как се чувствате в последно време.
Тест за изследване на депресивността.
| Въпроси | никога рядко | понякога | често | винаги |
| Сутрин се чувствам най-добре. | 1 | 2 | 3 | 4 |
| Често ми е тежко на душата или плача безпричинно. | 1 | 2 | 3 | 4 |
| Вечер не мога да спя добре. | 1 | 2 | 3 | 4 |
| Чувствам се съкрушен и потиснат. | 1 | 2 | 3 | 4 |
| Храня се както преди. | 1 | 2 | 3 | 4 |
| Половият живот все още ми доставя радост. | 1 | 2 | 3 | 4 |
| Като че ли слабея на тегло. | 1 | 2 | 3 | 4 |
| Страдам от запек. | 1 | 2 | 3 | 4 |
| Сърцето ми бие по-бързо от обикновено. | 1 | 2 | 3 | 4 |
| Изморявам се безпричинно. | 1 | 2 | 3 | 4 |
| Душевно съм бодър както преди. | 1 | 2 | 3 | 4 |
| Справям се с нещата така, както преди. | 1 | 2 | 3 | 4 |
| Тревожен съм и не мога да стоя на едно място. | 1 | 2 | 3 | 4 |
| Гледам с оптимизъм. | 1 | 2 | 3 | 4 |
| Дразня се по-лесно от преди. | 1 | 2 | 3 | 4 |
| Лесно взимам решения. | 1 | 2 | 3 | 4 |
| Чувствам се полезен и търсен от другите. | 1 | 2 | 3 | 4 |
| Животът ми е пълноценен. | 1 | 2 | 3 | 4 |
| Мисля, че би било по-добре за околните, ако съм умрял. | 1 | 2 | 3 | 4 |
| Все още изпитвам същата радост от нещата, с които съм свикнал да правя. | 1 | 2 | 3 | 4 |
Резултатът се получава по следната формула:
А = брой точки х 100 / 80 (брой точки по 100, делено на 80)
Където „А“ е SDS – индекс
Резултатите се интерпретират по следния начин:
- А – до 50 – липсва депресия;
- А – 50-59 – малко изразена депресия;
- А- 60-69- средно изразена депресия;
- А – над 70 – силно изразена депресия.
Забележка: Резултатите от теста не са диагноза. За поставяне на диагноза е ноебходимо да се направи консултация с медицинско лице.
Пеперудата
Мария Петрова – училищен психолог, член на WAPP
Някога отдавна живеел в древен град Майстор, заобиколен от своите ученици. Най-способният от тях се замислил веднъж:
-А има ли въпрос, на който нашият Майстор няма да може да отговори.
Той отишъл на зелената ливада, хванал най-красивата пеперуда и я скрил в дланите си. Пеперудата шавала с пипалцата си и гъделичкала дланите на ученика. Усмихвайки се, той отишъл при Майстора и го попитал:
-Кажете, каква пеперуда имам между дланите си – жива или мъртва?
Той здраво държал пеперудата и бил готов във всеки един миг да я смачка заради своята истина.
Не обръщайки дори глава, за да погледне ученика, Учителят отговорил:
-Всичко е в твоите ръце.
Източник: интернет
Умно /притча/
Мария Петрова – училищен психолог, член на WAPP
Преди много години имало една страна, където хората сменяли краля всяка година. Човекът, който ставал крал, трябвало да се съгласи на договор, според който той щял да бъде изпратен на остров след като изтече годината, през която е царувал. Времето за управление на поредния крал било свършило и той трябвало да замине за острова и да живее там. Хората го облекли в скъпи дрехи, качили го на слон и го развели из градовете, за да си вземе довиждане с народа. Това бил най-тъжният момент за всички крале, които били управлявали в продължение на една година. След като се сбогувал, хората отвели краля с лодка до самотния остров и го оставили там. При завръщането си, те открили кораб, който тъкмо се бил разбил. Забелязали един младеж, който оцелял като се бил хванал за плаващо парче дърво. И тъй като се нуждаели от нов крал, те качили момчето и го отвели в страната си. Помолили го да стане крал за една година. В началото то отказало, но после се съгласило да стане крал. Хората му разказали за всички закони и правила и че ще бъде изпратен на остров след една година. Три дни след като станал крал, той попитал министрите дали биха могли да му покажат острова, където са били заведени другите крале. Те се съгласили и го отвели до острова. Той бил покрит с гъста растителност и от там се чувал рев на хищни животни. Кралят отишъл малко по-навътре, за да провери. Скоро той открил мъртвите тела на предишните крале. Разбрал, че скоро след като бъдат оставени на острова, животните идвали и ги убивали. Кралят се върнал в страната си и събрал сто силни работници. Завел ги на острова и им наредил да почистят джунглата, да преместят опасните животни и да отрежат излишните дървета. Той щял да посещава острова всеки месец за да види как напредва работата. През първия месец били преместени всички животни и били отрязани множество дървета. През втория месец бил прочистен целия остров. Тогава кралят казал на работниците да засадят градини в различни части на острова. Също така той взел със себе си полезни животни като пилета, патки, птици, кози, крави и т.н. На третия месец заповядал на работниците да построят големи къщи и пристанища за кораби. Месец след месец островът се превръщал в красиво място. Младият крал носел скромно облекло и харчел много малко от кралските си доходи. Той складирал всичките си приходи на острова. Когато по този начин изтекли девет месеца, кралят извикал министрите и им казал:
– Знам, че трябва да замина за острова, след като измине една година, но аз бих искал да отида още сега!
Министрите не се съгласили с това и казали, че ще трябва да изчака още 3 месеца, докато изтече годината.
Трите месеца изтекли и годината се изтърколила. Хората облекли младия крал и го качили на слон, за да го разведат из страната и да се сбогува с народа. При все това този крал бил необикновено щастлив да напусне кралството. Хората го питали:
– Всички други крале плачеха в този момент, а ти защо се смееш?!
Той отвърнал:
– Не знаете ли какво казват мъдрите хора? Те казват, че когато идваш на този свят като бебе, ти плачеш, а всички останали се смеят. Живей такъв живот, че когато умираш да се усмихваш, а всички около теб да плачат. Докато другите крале потъваха в лукса на кралството, аз винаги си мислех за бъдещето и правех планове за него. Превърнах смъртоносния остров в красив дом, където мога да живея в мир и щастие!
Някои въпроси за размисъл
Мария Петрова, психолог
Според статистиката голяма част от родителите са убедени, че децата трябва да се бият, че физическото насилие спомага за доброто възпитание. “Възпитанието на децата е най-старата човешка работа, то не е по-младо от човечеството дори с един ден” /Лвович /. Ако се замислим това е точно така. За цялото си съществуване би трябвало човечеството да е натрупало голяма опит в областта на възпитанието. Оказва се обаче, че имаме проблеми с възпитанието на собствените ни деца. Като цяло принципите и законите на възпитанието са ни ясни, но не ни е много ясно как да постъпваме с нашите синове и дъщери. Всеки родител твърди, че обича децата си, така че, когато говорим за възпитанието, не става въпрос за любовта към децата. Дори бащата, който всеки ден „поотупва“ детето си твърди, че го обича. Дори майката, която е пияница и наркоманка и не се сеща че има дете, също обича…
Въпросът е как да не станем врагове на собствените си деца. Звучи странно, но за съжаление в един момент много родители разбират, че собствени им деца ги усещат като врагове. Откъде и как се стига до такива ситуации? Къде са корените на пренебрежителното и високомерно отношение към подрастващото поколение? Защо по правило въобще не възприемаме детски опит ,но пък толкова се гордеем с нашия, на възрастните? Разбираме ли, че децата не се подготвят за живота, а живеят живота си редом с нас? Можем ли да се отнасяме към собственото си дете като към човек, или го възприемаме като някакъв “ не докрай човек”?
Съществуват различни ситуации, в които е много лесно да станем врагове на собствените си деца – когато става въпрос за училище, когато започнат първите трепети и любовни отношения, когато не сме сигурни какво правим с възпитанието на децата си, когато… може да се изброява още много.
Може би някой възрастен ще се притесни, че някое дете ще прочете думи, които се отнасят за възпитанието на им. Възможно е. За съжаление, в такива ситуации не всеки родител е готов да чуе посочени от собственото му дете родителските грешки. Но честният разговор за възпитанието сближава родителите и децата. Можем ли честно да си отговорим на въпроса: откога не сме правили нещо заедно с детето си? Вероятно някой ще каже, че няма достатъчно време. И това ще е точно така – ежедневието ни е достатъчно забързано, ангажирано с много други неща, и понякога е много трудно… Но нужно ли е да си кажем “сега ще възпитавам детето си!”? По правило родителите живеят заедно с децата си, което означава, че възпитанието протича непрестанно. Дори ако работим постоянно и виждаме рядко детето си. Възпитаваме го със самия факт на безкрайна работа. Възпитаваме го с отсъствието си. С унилото изражение на лицето си. С невъзможността, дори и с нежеланието да обсъждаме проблемите на подрастващото поколение. Някои учени са на мнение, че не моженето да се намери време за разговор със собственото дете е всъщност нежелание. Дали???
В каква степен всъщност да се интересуваме от собственото си дете? Важни ли са за нас неговите сънища, фантазии и изобщо животът му? Сред суетата на живота не сме ли забрави ли да се запознаем със собственото си дете? Наистина ли го познаваме? Или приемаме своите представи за детето си, които обикновено са дълбоко субективни и нямат нищо общо с това, което детето ни вижда само, нито с това как го възприемат околните.
Източник:
Максимов, А. (2018). Как да не станеш враг на собственото си дете, изд. Колибри